Зоната и алкохолът — как се брои

Въпросът идва рано или късно: вечерта има чаша вино, а ти вече броиш блокове. В коя графа влиза? Честният отговор е, че алкохолът няма своя графа. Той не е блок и методиката на д-р Бари Сиърс не е построена около него.

Това обаче не значи, че изчезва от сметката. Сиърс има правило за алкохола — просто то е приблизително, а не точно. Ето какво пише в източниците и какво не пише в тях.

Алкохолът не е четвъртата съставка на блока

Блокът в Зоната се сглобява от три неща и само три. Белтъчният блок е 7 г белтък. Въглехидратният е 9 г въглехидрати — общите минус фибрите. Мазнинният е 1,5 г, когато белтъкът на масата е животински, или 3 г, когато е растителен. Един блок значи по едно от трите, заедно.

Алкохолът не е нито едно от тях. Той е отделен, четвърти източник на енергия — не белтък, не въглехидрат, не мазнина. Носи около 7 калории на грам: повече от въглехидратите и белтъка (по 4) и почти колкото мазнината (9).

Затова и официалната таблица с блокове на Зоната изобщо не го съдържа. Там има месо, риба, яйца, зеленчуци, плодове, ядки и зехтин. Вино и бира няма. Това само по себе си ти казва нещо за мястото му в методиката.

Как Сиърс го третира — като въглехидрат, приблизително

Правилото, което стои на Зоновия сайт, е кратко: третирай алкохола като въглехидрат и го балансирай с белтък. Идеята е същата като при всяко друго хранене в Зоната — нищо не стои само.

Самият Сиърс го показва, без да го обяснява, когато го питат как изглежда един негов ден. Изброява закуските си и дава два примера — парче плод с парче сирене, или „чаша червено вино с парче сирене“. Обърни внимание какво прави виното в това изречение: стои точно на мястото на плода. На мястото на въглехидрата. И винаги до нещо с белтък и мазнина.

В таблиците с блокове, които се въртят из Зоновите сайтове, алкохолът е вписан под въглехидратите с приблизителни мерки — около 120 мл вино или около 30 мл концентрат отговарят на един въглехидратен блок. Тези редове ги няма в официалния списък на Зоната; добавени са от практикуващите. И не са покана. Това е счетоводство, не препоръка.

Защо ракията не е „нула блока“

Най-честата грешка, която ще срещнеш по български страници и в приложенията за броене: ракията и водката нямат въглехидрати, значи не влизат в сметката. Приложението показва 0 г въглехидрати и човек си мисли, че е чисто.

Не е. Енергията в концентрата просто не е във въглехидрати — тя е в самия етанол. Точно затова правилото на Сиърс е да го впишеш при въглехидратите: за да не изчезне от сметката само защото етикетът мълчи.

Виното и бирата носят и двете — и въглехидрати, и алкохол. Сладките коктейли добавят отгоре и чиста захар. Ако смяташ само въглехидратите от етикета, подценяваш всяко едно от трите.

При отслабване тялото се занимава първо с него

Алкохолът няма къде да се складира. Черният дроб го разгражда с предимство, преди останалото, защото за тялото той е отрова, която трябва да се изкара. Докато трае това, изгарянето на мазнини е притиснато настрани — химията на самото разграждане пречи на окисляването на мастните киселини.

Само че не го превръщай в драма. Една чаша не „спира“ отслабването и нищо не се разваля за една вечер. Теглото се решава от сбора за седмици, не от една вечеря. Това, което наистина се случва, е по-скучно: калориите от алкохола са реални, идват почти без ситост и се събират тихо.

Тук е и мястото да си припомним с какъв темп изобщо се движи Зоната. В сравнителното изпитване, публикувано в JAMA през 2005 г., загубата по Зоната е около 3 кг за година. Бавно и честно. Няколко вечери седмично с алкохол отгоре изяждат лесно точно такава разлика.

Кръвната захар — тук се греши най-много

По български страници за Зоната ще прочетеш, че „алкохолът повишава инсулина“. Това твърдение не успях да намеря доказано никъде и то обърква хората, защото ги кара да очакват обратното на онова, което става.

Документираното е по-скоро обратното. Етанолът пречи на черния дроб да произвежда глюкоза, така че кръвната захар може да падне — и то не веднага, а часове по-късно. На празен стомах е по-изразено. При човек, който взема инсулин или лекарства за диабет, това е реален риск, а не теория.

Затова: ако си бременна или кърмиш, ако имаш диабет, бъбречно или чернодробно заболяване, или пиеш каквито и да било лекарства — този въпрос не се решава от статия в блог. Говори с лекаря си.

Ами „червеното вино е полезно“?

Това е другото, което се повтаря непрекъснато. И тук самият Зонов сайт е по-строг от българските си преразкази: ползите, които приписват на виното, не идват от алкохола, а от полифенолите в него. Самият алкохол е описан като отрова, която натоварва тялото.

Полифеноли има в плодовете, зеленчуците, горските плодове, какаото и чая — в храни, които така или иначе са в Зоната и които се броят на блокове чисто, без уговорки.

Изводът е прост и няма как да го кажа по-меко: ако вече не пиеш, в методиката няма нито един довод да започваш.

Накратко

• Алкохолът не е блок. Блокът е белтък, въглехидрати и мазнина; алкохолът е четвърти вид енергия — около 7 калории на грам. В официалната таблица с блокове на Зоната го няма.
• Правилото на Зоната е да го третираш като въглехидрат и да не го оставяш сам — до него върви белтък. Самият Сиърс дава пример с чаша червено вино и парче сирене, на мястото, където иначе стои плодът.
• Ракията не е „нула“, само защото няма въглехидрати. Енергията ѝ е в етанола и точно затова се вписва при въглехидратите — за да не изчезне от сметката.
• Черният дроб се занимава първо с алкохола. Докато го прави, изгарянето на мазнини е на изчакване. Една вечер нищо не разваля, но калориите са реални и се събират.
• Твърдението „алкохолът вдига инсулина“ не е доказано. Документираният риск е обратният — кръвната захар може да падне часове по-късно, особено на празен стомах и при лекарства за диабет.
• Ползите от червеното вино се приписват на полифенолите, не на алкохола. Ако не пиеш — няма причина да започваш.

Ако още не ти е ясно какво е блок, започни от статията за начинаещи.